ПЪРВИ ОПИТ-2013г-Щяхме да сме на палатки, чували, газ...тоест тежки раници по 15-16КГ...Лично тегло с 10кг над нормата.. Преходът беше малко над средната тежест, но предвид теглото на раниците щеше да е зор, реално успяхме за 15 дена и половина, 14 дни и половина ходене и 1 ден почивка.......Един от нас нямаше повече отпуск от службата и затова си дадохме зор........Две седмици преди прехода след месеци лежане се хванах да въртя велоергометъра и да вдигам една гиричка, единия ден велоергометъра на другия ден гирата.... По 20 минути на ден да не се повредя нещо, но все пак се случи след като се сецнах при едно навеждане докато си връзвах обувките....Все пак преди първото Ком-Емине вече ходих по планините от 2 години и половина(ОБЩО ОКОЛО 20-30 ДЕНА ЧИСТО ХОДЕНЕ ПО ПЛАНИНИТЕ) и имах преходи от тъмно до тъмно и организмът ми се беше нагодил някак и без тренировки успявах да правя сериозни преходи. Горе долу веднъж на 1-2 месеца ходих на планина като правих сериозни преходи...Човек просто е направен така, че да ходи по много и трудност чисто физически нямах, проблемите бяха други, заради трисезонките, които се оказаха калпави и теглото на раницата и някои здравословни проблеми ми се възпалиха костиците в ходилата и в края на деня едвам ходех, все едно ме кълцаха с нож по ходилата, които не ми минаха 6 месеца след прехода...Като стъпех на някое камъче или на възелче на килима вкъщи и болката избухваше в мозъка ми.....При този опит, а и при следващите около 9 дни вървяхме във вода..Аз лично се погрижих за краката си и ги мажех редовно с един мазен крем и си запазих кожата цяла..Колегите не го направиха и имаха ужасни кървави пришки и буквално изчагъртана кожа, която лесна пада след като се накисне след дни наред във вода.. Това са ходилата на съратника ако не понасяте гадни гледки не ги гледайте. https://photos.app.goo.gl/FSHnd1LaorAnmWyg9...............................................................................................................................................................
ВТОРИ ОПИТ-2015г-Тук се пробвах и успях за 11 дена и половина като около Котел коляното се наду, но не беше толкова сериозно и издрапах до морето.... Предвид това, че бях качил 15 кила от яденето на кифтета, подходих по-сериозно и няколко месеца преди това започнах съботите и неделите да ходя в градския парк... Всъщност свалих само 4 килограма, тоест тръгнах с около 10кг над нормата лично тегло... Раница както винаги по хижите 11.5кг...Правех опити да бягам, но беше такъв зор, че по-скоро се влачех заради теглото и затова повечето просто ходих здраво по горски пътечки часове на ред с близо 12 кила раница на гърба с каквато щях и да съм на прехода... През седмицата чат пат вдигах гиричката. ..Често обаче пропусках и не тренирах и по една-две седмици,нито в парка, нито вкъщи, тоест мързеше ме и не си давах зор......Направих една генерална тренировка и с 12 кила на гърба(раницата) и 10-15 кила на гъза, общо 25 кила горница се качих от жп гарата в Карлово до връх Ботев и слязох обратно до жп гарата за 11 часа, 9:30 часа ходене и 1:30 почивки.....Бях доволен, ходилата както винаги боляха зверски, но усещах много сили... Чисто физически като форма нямах проблем и имах сили и по 20 часа да ходя, но кокалите са ми слабо място и две възпаления за малко да ме приключат още на Котел и после по-сериозното на 15км от морето, които 15км минах куцайки, но някак се дотътрих.... Тук проблемите ми също нямаха общо с физическата форма въпреки, че подхождах доста небрежно при тренировките, реално за някои хора загрявката им е повече отколкото моята дневна 15-20 минутна тренировка, а и често не правих нищо по цяла седмица.......................................................................... ..............................
ТРЕТИ ОПИТ(неуспешен)-През 2017 реших да смъкна още някой ден и да пробвам за 9 дни...Раница около 9 кг с водата и може би само 5кг над нормата лично тегло...Малко предистория...Една година(2016) преди опита за Ком-Емине(2017) вече бях 90 кила на 170см ръст с 20кг горница и реших че ще участвам на маратон. След 5 месеца свалих 12 кила и юли 2016 избягах класически маратон и две ултри по 71км в планината, цяла година бях във върхова форма като натегната пружина......До 2017 когато почнаха проблеми с мускулите и кокалите и макар, че все още бях в състояние да избягам цял маратон очевидно кокалите ми са били на границата на възпалението и въпреки много добрата физическа форма още на първия ден от прехода след около 16 часа в студ и дъжд и коленете блокираха и ми се наложи да ходя по надолнищата на заден ход, само така може да се слиза с блокирано коляно, пак има силна болка, но иначе ако ходиш напред по надолнището падаш, не може да си свиеш крака, беше лудница няколко дена.Срещат ме овчари а аз вървя назад по надолнището и какво да си помислят освен че съм луд. ......Още два дена се влачих до Витиня надявайки се и вдигайки дните за завършване от 9 до 12, до 15, до 20 дни докато стана ясно, че няма да стане, много болеше...Излиза, че прекалено добрата форма и прекалените тренировки ме провалиха, просто здравето ми се скапа от прекалените тренировки през тази една година.. Очевидно прекарания като малък рахит и чести възпаления в ставите са определящи при мен и трябва да внимавам да не прекалявам с тренировки, а просто да гледам да съм в добра кондиция и нищо повече............................................................................................................................
ЧЕТВЪРТИ ОПИТ-2018г- направих го за 20 дена ...Раница 11.5кг , лично тегло над нормата около 15кг..Тук целта беше да завърша, че в края на предишната 2017г двата глезена пострадаха сериозно даже единия го счупих и от лежане мускулите атрофираха, да не говорим за килограмите .....Дори и без тренировки нямаше да има проблем, но ходих по много пеша и раздвижвах заради глезените. Преходът беше лек, но коляното пак се наду, но издрапах, така че пак проблемът беше здравословен, а не заради физическата форма, а причината очевидно беше, че не беше чисто ходене, е а се плуваше във вода, толкова дъжд се изля, а си беше и кучи студ.......................................................................ОЧЕВИДНО Е ИНДИВИДУАЛНО И ВСЕКИ СИ ЗНАЕ СЛАБИТЕ МЕСТА И ТАМ ТРЯБВА ДА НАБЛЕГНЕ.....При мен реално излиза, че в годините, когато НЕ съм тренирал или съм тренирал, но рядко и за по 15 минути на ден, съм успявал да стигна морето, а когато съм бил в много добра физическа форма съм се провалял заради здравословни проблеми и възпаления в ставите...Поне при мен предвид кокалите ми прекалените тренировки са ми навреждали, защото са ме докарвали до границата на възпалението, а при дни наред киснене във вода и студ то идваше бързо...........................................................................................
ПЕТИ ОПИТ-2020г Направих го за 18 дни чисто ходене и 1 ден принудителна почивка заради гръмотевици...Раница 11.5кг с водата, лично тегло около 15 горница....Влезнах във форма и то добра по време на ходенето, защото се налагаше да пристигам по обяд в следващата хижа... Следобяда всеки ден прогнозата беше гръмотевици...Юни месец не е подходящ за Ком-Емине....След 3.5 месеца лежане заради затворен областен град и невъзможност за планина качих още 7 кила и станах 93кг...За да си вържа обувките първо дишах и после на издишането връзвах....Като отмениха забраната за излизане и националните паркове направих две ходения по 6-7 часа от Карлово нагоре и обратно до гарата..Положението беше отчайващо..След ходенето, а аз не мога да ходя бавно бях по цяла седмица в реанимация вкъщи....Две-три седмици правих лицеви опори и коремни преси и въртях велоергометъра по за 10 минути на ден и то не всеки ден, ама все пак и това помогна малко..Много бързо си връщам формата, не теглото, а формата, можех да ходя по нагорнището с такова темпо с каквото ходя и по надолнището.... .Краката, по-точно ставите на коленете и глезените обаче ме боляха у в края на ходенето за деня едвам стъпвах, че пак бях на косъм да не завърша, но с триста зора успях все пак...........................................................................................
6-ТИ ОПИТ 2023г- Тук се подготвих по-добре не заради прехода, а защото мислех да участвам в нещо сериозно еднодневно като преход веднага след Ком-Емине... Като казвам " се пофготвих по-добре" да не остане грешно впечатление за някакви супер тренировки.. За 4 месеца преди тръгването ходих да побягам 20 пъти в гората над града и още толкова пъти правих неща като лицеви опори вкъщи и др , което е смешно като тренировки, но с движението през деня на работа и бях в що годе добра форма, а и ходенията в планината макар и рядко бяха добра тренировка.... Както винаги гледах да не прекалявам, защото при мен претренирането води до възпаления и контузии и по-важното беше да тръгна в добро здраве.. Тук за пръв път ме предадоха обувките или краката не знам, но вероятно заради отичане самите пластмасите(водачите) на жиците които служат за връзки на обувката започнаха да се набиват в краката и за да намаля болкката охлабих връзките(жиците) което доведе до мърдане на крака в обувката и оттам и до мехури отдолу на ходилото, нещо непознато за мен досега....
ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ не съм специалист, но от личен опит при първото ми преминаване с непознат човек от групата ни от трима по Ком-Емине, а и с познати на други тежки преходи съм забелязал, че хора с по-лабилна психика стават прекалено емоционални и леко агресивни като видят зор, като ги боли, като ги е страх и това да го имате предвид ако тръгвате с абсолютно непознати хора с които досега не сте ходили по преходи...При първото ни преминаване в края бяхме като в някакъв Биг Брадър заради човек от групата.Сърдеше се, че не искаме да води, а реално за около сто пъти в които спорехме за посоката, а тогава нямаше гпс карти на по-голямата част от маршрута, той не позна нито веднъж правилната посока. НИТО ЕДИН ПЪТ! Дори по теория на вероятностите това не би трябвало да се случи, но се случи, нито една вярна посока...Буквално го избиваше на рев от емоции затова, че не искахме да тръгнем в грешната посока и дори като се убедеше, че е сбъркал пак продължаваше да ни се сърди, че не сме го послушали, което беше някакъв абсурд....
На снимката този трътлестия в средата съм аз на един сериозен еднодневен преход между две хижи(Мазалат-Ехо) по маршрута Ком-Емине, но в обратна посока.
.....
, но тази линия предполагам няма как да се следва с точност затова няма как да е абсолютно вярна, а и като се добавят 2-3км заради изкачванията и слизанията, а и повечето настройвате гпс-а да ви засича на 20-50-100м и тези скъсявания на завоите би трябвало да добавят после в зависимост как сте го настроили едно 10-20км.....Специално за изкачванията и слизанията не може да се каже точно, но ако се приеме, че е равномерно издигането и слизането излиза само няколко километра(2-3км) за целия маршрут .........След сателитите дойдоха армия от туристи с навигации........ С моя GPS го докарах около 560-570км, но в темата с километрите в групата съм закръглял по някой метър нагоре да е кръгло числото, защото в настройките бях сложил да отчита през няколко десетки метра, тоест навигацията ми е скъсявала завоите и там в темата в групата общия сбор с добавките е близо 580км, защото съм дал над средните стойности от моя трак, от трак на колега , който е в час с тези измервания и от пътеводител и се е получило нещо по-реално.......В по-ново време излязоха два пътеводителя на Ойларипи и на Димо Колев.........На Димо като сборувах най-краткия му маршрут по какъвто и аз минавам без вр.Мургаш, без с.Топчийско, през копривите, а не през заобиколното и разни друго кратки врътки е 578км.........Ако някой знае или сметне колко е според другия пътеводител този на Ойларипи съм сигурен, че голяма разлика няма да има....Не гледайте обаче уводите на първите страници в подобни пътеводители, които ще ви изчеткат егото с едно 700км, а сметнете разстоянията, които дават на отделните части от маршрута с калкулатора .........................Тракът на Дизела, 
