Земетресението в Армения
На 7.12.1988 г., в 10,41 ч. катастрофално земетресение с магнитуд от 7,2 по скалата на Рихтер разтърсва Армения – тогава република в състава на Съветския съюз. Епицентърът е в близост до град Спитак. Градът е почти напълно разрушен, силно са засегнати и околните селища. Общият брой на жертвите е около 25 000 души.
Ръководството на ПКСС взима решение за изпращане на спасителна група със спасителни кучета за търсене на затрупани хора в пострадалите селища в Армения. Сформирана е група в състав: Петър Дееничин – щатен спасител в отдел ПКСС при ЦК на БЧК – ръководител на групата, и участници: от София – Стоян Стоянов с куче Тери, Сталин Тепешанов с куче Зико, Райчо Тодоров с куче Дино, Георги Куюмджиев с куче Бък, Любомир Томов с куче Дурза; от Банско – Иван Мацурев с куче Ерик, Иван Думанов с куче Марс; от Тетевен – Сергей Маринов с куче Вежен; от Пирдоп Тодор Кънчев с куче Фишер; от Пловдив – Недьо Недев с куче Хектор; д-р Иван Живков – хуманен лекар, д-р Васил Петров – ветеринарен лекар, Васил Андонов – домакин и готвач, Запрян Хорозов и Мариян Вълчев – за въздушно спасяване и помощен персонал.
Спасителната група заминава на десети декември с чартърен полет до Ереван, с който се пренасят и лекарства и храни за пострадалото население. Спасителите имат около два тона багаж, осигуряващ автономна работа на хората и на кучетата, палатков лагер, храна, медикаменти, екипировка и съоръжения.
От доклада на ръководителя на групата П. Дееничин: „… Около 23 часа пристигаме в Спитак, запалени огньове, светлини на транспортни средства, десетки кранове, сърцераздирателни писъци, хиляди хора и всички те са върху руините, които преди три дни са представлявали жилищни блокове, детски градини, училища, болници, магазини, административни сгради. Край пътя наредени стотици ковчези. Вратите на нашите автобуси се отварят, показват се и четириногите ни помощници. Към всяка кола се отправят хора с думите: „Дайте куче, под развалините са моите близки”. Веднага започват работа две групи с по две кучета. Всяка двойка има задача – водачът работи с кучето в развалините, другият спасител го наблюдава и подсигурява. Кучетата, съответно водачите, маркират местата, а изваждането се осъществява с помощта на местни хора, кранове, багери. Работата протичаше при много тежки условия, причинени от многото прах, който се набиваше в ноздрите на кучетата и затрудняваше обонянието им. Това налагаше почивки след 20-30-минути работа, Муцуните на кучетата трябваше да се промиват с вода. Около 11 часа на 11 декември открихме първия жив човек – мъж на около 40 години, по-късно открихме и дете на около две години без видими травми. Непосредствено до него бе намерена майка му, премазана от бетонов трегер. На 12 декември открихме жива жена, в съзнание, оплакваща се от силни болки в рамото. Спуснахме нашия лекар с главата надолу в дупката, където той й направи обезболяваща инжекция…”
В развалините на Спитак работят още спасителни групи: от Федерална република Германия, Австрия, Франция, Италия и Англия. Постепенно се създава организация, градът се разделя на райони, спасителните групи се координират и всяка изпълнява задачи в своя район.
По време на работата си в Спитак българската група изважда живи изпод развалините четирима души и съдейства за локализирането и изваждането на 75 мъртви. Това е първото българско участие в такова голямо, мащабно спасително мероприятие, в което се обединяват усилията, възможностите, капацитетът на спасителни формации от много държави. За нас то завършва успешно, с набиране на много опит, с извлечени изводи, които ще подпомогнат спасителната работа в областта на бедствията за в бъдеще.
През 1989 г. на тържество в съветското посолство всички участници в спасителната акция в Армения са наградени с орден „За личное мужество”.
Години по-късно, през декември 1994 г., в Москва се провежда международна акция в памет на жертвите от земетресението в Армения през 1988 г. Отправени са покани към организациите, участвали в спасителните действия. От България, от името на ПСС, за участие в срещата, са командировани водачите Стоян Стоянов и Райчо Тодоров. В тържествена обстановка и на двамата са предоставени удостоверения за членство в „Росийски корпус спасателей”.
30 години след разрушителното земетресение, на 1 февруари 2019 г., признателността на арменския народ за безценната помощ на България поднесе извънредният и пълномощен посланик на Република Армения у нас Н. Пр. г-н Армен Саргсян. На специална церемония по случай годишнината от разрушителното земетресение, отнело живота на над 25 000 души, той награди участниците в спасителните операции и още веднъж благодари на екипа планински спасители
Участие на екипи от ПСС при земетресенията в Турция
На 17.08.1999 г., в 03.00 ч. мощно земетресение със сила 7.2 по скалата на Рихтер разтърсва северозападната част на Турция. Опустошените райони са на по-малко от 1 000 км от София. В 08.30 ч. ръководството на ПСС взима решение за изпращане на спасителна група от водачи, спасителни кучета и помощници в Турция. Съставът на групата е от девет спасители и четири спасителни кучета: Пенчо Бабукчиев – началник ПСС – ръководител на групата, Методи Тодоров – Централа, с куче Боро, Райчо Тодоров – София, с куче Дино, Румен Баряков – Банско, с куче Боби, Драгослав Драгомиров – Благоевград, с куче Ник, Румен Талов – Тетевен – помощник, Георги Златев – Троян-помощник, Цочо Драгневски – Троян – помощник, и Георги Стамов – Пловдив-помощник.
Полетът е осъществен от правителствения самолет ЯК-40. В 1.15 ч. на 18 август самолетът каца на летището в Истанбул. Групата е посрещната от кризисен комитет от община Истанбул и представител на българското консулство в града. В 2.00 ч. нашата група потегля с автобус от летището с назначение за работа в град АДА-ПАЗАРЬ, област Сакария, на около 120 км източно от Истанбул. Предоставен е автобус с шофьор от градския транспорт на Истанбул за целия престой на групата, както и един представител на домакините за преводач и съдействие, също за целия престой.
В 6.00 ч. на 18 август, на 27-ия час от земетресението групата е в града и започва веднага работа. Има сформиран щаб от армията, нашата група получава назначение в централния район на града, където разрушенията са всеобхватни.
На 12.11.1999 г., в 19.00 ч., в град ДУДЗЕ и околностите, в северозападна Турция, на около 180 км от Истанбул, е регистрирано второ силно земетресение със сила 7.2-7.4 по Рихтер. След природното бедствие в града има множество разрушени постройки.
В 23.00 ч. ръководството на ПСС при БЧК приема задачата за изпращане на спасителна група. От Правителствения кабинет е дадено указание за насочване към военно летище Крумово с цел излитане за Турция с два военни хеликоптера.
Групата на ПСС е в състав от 10 спасители и пет кучета: Пенчо Бабукчиев – нач. ПСС – ръководител, Методи Тодоров от Централа с куче Боро, Райчо Тодоров – София с куче Дино, Цветан Пчелин – Добринище с куче Бък, Димитър Русков – Банско с куче Джина, Георги Стамов – Пловдив с куче Арис, Румен Талов – Тетевен, Радко Драгостинов – Банско, Петър Парапунов – Добринище, Недьо Недев – Пловдив.
В 16.00 ч. на 13 ноември двата военни хеликоптера МИ 17 се приземяват в покрайнините на пострадалия град, където върху една ливада е устроен бивакът. В 16.30 ч. спасителите с кучетата и помощниците навлизат в развалините. Групата работи до 22.00 ч., като на две места са локализирани зони за претърсване, но са извадени загинали хора.
На 14 ноември от сформирания щаб предоставят на българската група определен район за работа. Отново се прилага тактиката за разделяне на подгрупи, съставени от водач, куче и помощник.
В този ден спасителите са насочени и към две къщи на български изселници, където е известно, че има затрупани баща, майка и син и където вече работят и големи земекопни машини и булдозери. Нашите кучета влизат периодично за даване на посока за работа. На другия ден се достига до затрупаните, но за съжаление те са мъртви. През останалите дни българската група работи в подобни условия. На 15 ноември има два силни вторични труса от 4,3 степен, които са голямо изпитание, тъй като голяма част от спасителите са в развалините.
Работата на групата приключва на 18.11.1999 г. в 10,00 ч., когато с двата военни хеликоптера, спасителите от ПСС отлитат от Дудзе за Истанбул и от там за България. За дните на работа в развалините на града, в определения район за групата от ПСС, е локализирано местонахождението на петима затрупани и те са извадени мъртви с тежки травми, несъвместими с живота. Извършени са 120 пускания на спасителните кучета. Условията за работа на четириногите спасители са подходящи, с температури около пет до десет градуса, с дъжд само през два от дните. Затруднения се явяват от изтичането на газ пропан бутан от разбити газови бутилки. По данни от кризисния щаб към 16.11.1999 г. в града са пристигнали 44 чуждестранни групи с 1455 спасители и 273 спасителни кучета. Българската група е една от първите, пристигнала и започнала работа на 21-вия час. Към същата дата данните от щаба са: извадени живи – 7 души, загинали – 452, ранени – 2386, в неизвестност – 92.
Комплексната оценка за работата на екипите на ПСС и при двете земетресения е положителна. Спасителите работят отговорно, с коректно поведение и разбиране към голямата човешка трагедия. И при двете акции групите имат пълно съдействие от страна на турската администрация и благодарността на обикновените турски граждани. Натрупан е голям опит, който предстои да бъде анализиран и приложен в практиката.
На 17 август 2019 г., на възпоменателна церемония по случай 20-ата годишнина от опустошителното земетресение със сила 7.2 по скалата на Рихтер от 17 август 1999 г. в северозападната част на Турция, председателят на Турския Червен полумесец д-р Керем Кънък връчи благодарствен плакет на директора на ПСС при БЧК Емил Нешев. Той изказа дълбока и искрена благодарност на българските планински спасители, включили се в спасителните действия още в първите часове след природното бедствие.
Инж. Пенчо Бабукчиев, ръководител на групата планински спасители, участвала в издирването на затрупани хора в Адапазаръ, от своя страна разчувства присъстващите, като и им връчи албум със снимки от работата българските спасители.
В материала са използвани текстове от книгата „85 години Планинска спасителна служба в България“ с автори инж. Пенчо Бабукчиев и колектив.
