При нещастен случай в планината

Ако станете свидетели на нещастен случай в планината, първата ви задача е да се погрижите за сигурността, вашата собствена и на пострадалия.

След като се уверите, че няма риск от последващо нараняване, трябва да пристъпите към трезв анализ на ситуацията и да осигурите подходяща помощ.

Ако нямате обхват на мобилния телефон, най-добрият начин е да изпратите някого до място със сигнал или до най-близката хижа, оборудвана с радиотелефон и да се обадите на телефон 112, или да алармирате Планинската спасителна служба на телефон 02 963 20 00, или на кратък номер 1470 (за всички мобилни оператори).

Добре е куриерът да има списък със симптомите на пострадалия, за да се осигури адекватна лекарска намеса. След като установите контакт, изчакайте пристигането на спасителния екип, като имате пред вид, че в планинските терени това не винаги може да стане бързо. Ако сте близо до пострадалия, следете за състоянието му и записвайте промените му. Това ще бъде от полза на лекарите. Ако вие се обаждате за помощ, изчакайте и посрещнете спасителния екип, за да ги заведете до мястото на нещастието.

При продължително изчакване и след падането на нощта започва постепенното охлаждане на пострадалия, а и на придружаващите го здрави хора. Не забравяйте да поддържате жизнения ритъм на пострадалия, като го завиете с топли дрехи и му давате калорична храна и вода (освен ако не е противопоказно).

Ако мястото на нещастието е известно, обикновено авангардната спасителна група ще тръгне веднага, след като се съберат първите спасители. Те ще бъдат екипирани с всичко необходимо за първа помощ и транспорт на пострадалия и с постоянна радиовръзка с базата.

След пристигането им на мястото на нещастието и първоначална оценка на ситуацията, може да се наложи да бъдат извикани подкрепления със специални съоръжения, а в тежки случаи ръководителят може да поиска и намесата на хеликоптер.

Зад кулисите, всъщност, стоят още много хора, чиято роля не бива да се подценява. Дежурните екипи координират действията на различните групи и поддържат в готовност резервите чрез телефонни и радиовръзки. В случай на загубване на туристи, ръководителят на авангардната група може да вземе решение за организиране на търсене, което изисква по-голям брой спасители, а често и кучета и техните водачи.

Въпреки че настъпването на нощта донякъде ограничава действията на спасителните екипи, тя не ги спира, особено, ако са известни координатите на местоположението на пострадалия. Планинската спасителна служба работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.

Транспортът на пострадалия също крие много неизвестни. При по-сериозни травми, често пъти се налага той да бъде обездвижен и пренасян с носилка или друго съоръжение, което значително забавя и затруднява акцията, особено в труден планински терен и през нощта. Носачите ще се сменят често, ще има нужда и от още хора.

Дори след свалянето на пострадалия до безопасно място и предаването му на лекарски екип, работата за спасителите още не е свършила. Екипировката и транспортните средства трябва да се подготвят за следващо използване, подробности около случая трябва да се предадат на компетентните органи (болница, полиция и др.), трябва да се направи разбор и да се извлекат поуки.