История

МАЛКО ИСТОРИЯ 

  • kambanaПСС е създадена през м. ноември 1933 г. от членове на Българския алпийски клуб (БАК), Българския туристически съюз (БТС), Юношески туристически съюз (ЮТС) и Софийски ски-клуб. В организационния комитет влизат първооснователите: Емануил Шаранков, Боян х.Стамов, Любен Телчаров, Александър Белковски, Васил Радев и малко по-късно се включват Иван Боров, Никола Миронски, Никола Бошнаков.
    В първите години дейността е била много слаба, материалната база – нищожна, липсвали средства. През 1935-1938 г. Службата се активизира, оборудва аптечни пунктове на хижите Алеко, Кумата и Момина скала на Витоша. Създадена е и организация на спасителни команди, които включват четирима спасители и лекар. В почивните дни тези команди дават дежурства в горните хижи. През 1938 г. излиза и първият „ПРАВИЛНИКЪ НА ПСС“. Комитет под ръководството на Любен Тодоринов оглавява ПСС през 1940 г. и установява сътрудничество с Българския младежки Червен кръст (БМЧК). Постигната е спогодба за общ ръководен комитет и за участие на лекари от БМЧК в спасителните команди. В периода 1942-1943 г. се преминава постепенно към нова организация на работа. БТС отпуска 150 000 лева и с тях се купуват съоръжения и спортно облекло. По проект на Константин Саваджиев се изработва нов тип по-лека шейна за транспортиране на пострадали. През зимата на 1943 г. вече са свалени 14 тежко пострадали скиори от Витоша до болницата на Червения кръст. Изработен е и се носи от спасителите първият служебен знак на ПСС – зелен кръст с еделвайс.
  • След войната с помощта на централното ръководство на ПСС, са създадени и първите спасителни отряди в провинцията – в Самоков през 1948 г. и в Пловдив през 1949 г. През 1951 г. по решение на БТС, БЧК, БСФС и ПСС Планинската спасителна служба преминава към Българския Червен кръст. Целта е да се постигне ефективна форма за субсидиране на дейността, развитие на структурата и установяване на независима позиция извън структурата на БТС и БСФС. В периода до 1965 г. са създадени общо 28 спасителни отряда. Обучени са повече от 300 планински спасители. Излизат и държавни документи, които регламентират дейността и организацията. Това са:
    • Разпореждане N 1903 от 13.12.1958 г. на МС за уреждане на някои въпроси на Планинската спасителна служба при БЧК.
    • Разпореждане N 316 от 8.10.1964 г. на МС за уреждане на някои въпроси на ПСС при БЧК.
    • Разпореждане N 104 от 21.03.1972 г. на МС за подобряване на Планинската контролно-спасителна служба.
  • През 1971 г. ПСС кандидатства и е приета за член на Международната организация по планинско спасяване ( ИКАР ). Ние сме шестата организация приета в този състав. Нашите колеги от онова време са доказвали ефективността на организацията с много документи, цифри и факти за наличие на структура и за оказана помощ. Оттогава ПСС е редовен член на ИКАР. Това членство ни дава достъп до техниката и тактиката на алпийското планинско спасяване, методиката на съвременното обучение, ефективните съоръжения и екипировка за спасителна дейност. По този начин в периода 1971-1980 г. в ПСС настъпва осъвременяване и модернизация на спасителното дело. Поставя се началото на обучението на спасителните кучета за търсене на затрупани от лавини (1974 г.), началото на оказване на помощ от въздуха с помощта на хеликоптер (1975 г.).Десетки са инструкторите, работили всеотдайно за модернизирането на ПСС, стотици млади хора – курсисти, бяха обучени и станаха спасители. От това славно време с поклон трябва да споменем имената на Кирил Петров (1930-1997 г.) – началник на службата, допринесъл много за съвременната организация на ПСС и развитието на групата на спасителните кучета и Петър Москов (УЧИТЕЛЯТ), главен инструктор на ПСС (1930-1985 г.), допринесъл изключително много за навлизането и овладяването на съвременната техника и тактика на планинското спасяване, автор на първия учебник за планинско спасяване у нас.